IИстория на керамичните плочки
Керамиката за настилки и облицовки е позната и произвеждана още от дълбока древност. По подобие на ръчно формованите древни тухли, са формовани и изпичани в пещи с дървено гориво и по-тънки форми, а именно - древният прародител на плочките.
През вековете техниката се е модернизирала, а като начало на съвременните индустриални производства може да се приеме периодът 1920 -1940 г., когато в Англия и Италия се създават първите специални фабрични производства на настилъчна и облицовъчна керамика, глазирана и неглазирана, с качества, подобни на днешните. Разбира се, от тогава технологиите са подобрени многократно, а целта винаги е била да се произвеждат по–здрави и по-издръжливи продукти, с по-скоростни производствени процеси и на по-ниска себестойност.
Като основа на съвременното индустриално производство на плочки може да се приемат вече модерните фабрики в областта около Модена, Италия и около Имола и Фаенца, областта Романя, Италия.
Всъщност, именно от думата Фаенца произлиза и наименованието фаянс, което всички ние използваме днес!
Първоначално методите на производство на керамични плочи са били доста дълги като цикли – изпичане в бавни тунелни пещи на отпресованата заготовка /бисквитата/, после глазиране и отново дълги изпичания – всичко това е траело дни на незавършен цикъл и разбира се, високи разходи за труд и енергия за квадратен метър или бройка продукция.
С навлизането на съвременната механика, роботика и автоматика, и специално в индустриалната област край Модена - Италия, през 60-те години на 20-ти век започват да изникват като гъби предприятия, които формират световен център за индустриално керамично производство.
Към 1985 г. там те наброяват над 250 предприятия, които задоволяват огромните вътрешни и външни нужди от облицовъчна керамика.
В днешно време подобни центрове/клъстери/ има и край град Кастелион, Испания, край Измир – Турция и Фошан - Китай.
Видове керамични плоч
Видовете плочки могат да бъдат разделени най-общо като начин на производство и начин на приложение. След традиционните производства на т.нар. бикотурни (т.е., двойно изпечени) плочи, идват и скоростните технологии на производство, при които всичко се полага веднага и изпичането е само едно и то много бързо (макс. до 60 мин.) в модерни ролкови пещи. По този начин се произвеждат в момента почти всички стенни и подови плочи, включително и т.нар. гранитогрес .
Теракота / клинкери
Теракотите са почти първите керамични продукти, които, разбира се, са еволюирали и в наши дни техническите им характеристики са съвсем задоволителни, а приложението им многообразно. Всъщност “теракота” означава “изпечена земя”. Значението на думата е буквално – ясно е от какво се правят плочите, а формоването става ръчно в калъпи (и до ден днешен този метод се използва за висока артистична употреба), или в механични матрици с преси и други способи като екструдиране – чрез изтегляне на пластичната суровина.
Поради нестабилността на земноглинестата суровина, теракотите се изпичат два пъти при бавни цикли в тунели или камерни пещи. Могат да бъдат по-дебели и здрави – до 3-4 см, глазирани и неглазирани. Използват се при обзавеждане на рустикални интериори, външни площи, направа на стълбища и др. Характерният червен цвят придава оптическа топлина и естествен античен облик на помещенията.
В последните 25-30 г. изкуството на теракотата се доразви индустриално и чрез по–нови технологии се произвеждат т.нар. клинкери, които са с относително подобни външни характеристики (форма, цвят, дебелина, тегло), но са с голяма здравина, ниска водопоглъщаемост, студоустойчиви са и могат да се използват масово за облицовки на басейни, площи с висока влажност и тежък трафик, индустриални помещения, а също и като фасадни панели чрез закрепването им по сухи или влажни методи.
Стенни плочки – фаянс
Може би това е най-разпространената и позната керамична облицовка, използвана за стени на бани, кухни, лаборатории, места с водни и мръсни процеси (метро, гари, автосервизи, обществени места и др.). Суровините за производството са в общи линии бели глини, които при изпичане на температура около 1100 С стават доста порьозни и характерното е, че продуктът е лек и подходящ за облицовки на стени.
Фаянсът като цяло не е подходящ за външни облицовки, защото поглъща 18 % вода, която замръзва и разрушава плочката! Глазурите са цветни, гланцови, матови и сатинирани в зависимост от дизайна на колекцията.
В миналото бяха на мода средни и малки формати - 20х20 см и 20х25см, докато сега напредналият инженеринг и технологии, а и модата, налагат формати като 25х33, 25х40 см, дори и по-големи. Разбира се, само стенните плочки не са достатъчни за добрия интериор – между тях колекционно се полагат ленти от цветни фризове, пурички, акценти и аксесоари също от керамика, с различни ефекти – напр. платина, седеф, бамбук или злато.
Фризовете представляват основни елементи в композирането на облицовките и трябва да бъдат предмет на сериозно проектиране и обмисляне. Понякога много обикновени плочки при грамотна комбинация с декорация изглеждат в пъти по–ефектни и скъпи, а в друг случай елитна керамика страда от лошия вкус при избора на фризове.
Подови плочки – монокотура
При подовите плочи индустрията извървя сериозно развитие и т.нар. монокотура (еднократно изпечена здрава подова плочка) вече може да се намери за удивително ниски цени, при това за добро качество, дизайн и цветове. Глините за производство са прости, най-вече с локален произход и при сериозното спичане и добри съвременни глазури дават добри плочки, с многообразно приложение, които отлично се комбинират със стенните фаянсови продукти.
Обикновено фабриките произвеждат паралелно на различните си линии фаянс и монокотура, като моделите са включени в общи колекции. Подовата монокотура е обикновено с висок клас неизтриваемост и може да се прилага в бани, коридори, кухни и офиси. Поради все още високата си водопоглъщаемост – около 5-6% , тя не е добре да се прилага външно в студени страни, защото температурните амплитуди ще я разрушат за 10-на години.
Форматите са от 20х20, през най-популярните 33х33 см, а и по-големи.
Порцеланизирани плочки – гранитогрес
Гранитогресът (това е българското и не най-правилно название за порцеланизираната керамична плочка) е последният и най-модерен керамичен облицовъчен продукт, който вече се прилага почти навсякъде и измества фаянса и монокотурата в подове, стени и облицовки. Като изходни материали той също се произвежда от глини и пясъци, като пресоването му е по-мощно и температурите на изпичане са малко по-високи - до 1200 С.
Гранитогресите са няколко типа в зависимост от технологията: обикновен глазиран (подобен на монокотурата), но с характеристиките на грес, технически (т.нар. сол и пипер) - цялата плочка е от еднородна маса, без глазура, оцветява се масата и при последните технологии за греси с двоен слой, като отдолу са от евтина маса, а отгоре има слой с ефекти, скъпи багрила и релефи.
IОбщата характеристика на гранитогреса във всичките му разновидности е, че е силноспечена и здрава керамична плоча, с много ниска порьозност и ниска водопоглъщаемост (под 1 %), изключително студоустойчив и висока абразивна устойчивост.
Това го прави универсално приложим за всякаква употреба - както за вътрешни, така и за външни помещения. Форматите при различните производители са от 20х20,30х30 см до широкоизползваните 30х45, 30х60 см, а също и суперпродуктите като 60х60, 90х90 или 60х120 см. Повърхностите са матови, полумат, релефни и полирани.
Употребява се за подове на бани и влажни помещения, тераси, офиси, магазини и ресторанти, както и за облицовки на сгради и окачени фасади (при по-големите формати).
Тук може да споменем, че в някои лаборатории вече са постигнати гранитогресни плочи с формат 100х300 см и дебелина 5 мм, които издържат тегло на възрастен човек, така че може да си представим революцията, която предстои в строителните техники с използването на този модерен материал.